Развитие на пазара на електроенергия в Югоизточна Европа
Освен че фокусираха усилията си върху развитието на енергийните инфраструктурни мрежи, страните от региона на Югоизточна Европа (ЮИЕ) започнаха също така да си сътрудничат в създаването на регионален пазар на електроенергия (РПЕ). Европейската комисия застана начело на работата в тази сфера и предложи страните да либерализират своите национални пазари на енергия, въз основа на правилата, които са понастоящем в сила и които се разработват от Европейския съюз в рамките на Вътрешния пазар на електроенергия на ЕС. На практика това означава, че страните от ЮИЕ ще трябва да установят съвместими модели за националните си пазари на електроенергия, в съответствие с директивата на ЕС за електричеството (Директива 2003/54/ЕО) и вторичното законодателство. Това предложение беше подробно обсъдено, като предварително споразумение беше постигнато на първия Форум за регулирането на електроенергията в Югоизточна Европа (SEEERF), проведен в Атина на 13-14 юни 2002 г. Окончателното споразумение прие формата на Меморандум за разбирателство, подписан в Атина на 15 ноември 2002 г.
В подкрепа на процеса Комисията финансира създаването на регионален Секретариат на Енергийната общност (ECS) и ще подпомогне изграждането на механизми, необходими за гладкото опериране на Регионалната структура за Развитие на пазара на електроенергия в ЮИЕ. Тя работи в близко сътрудничество и под надзора на Европейската комисия и редовно докладва на нея и на ключовите заинтересовани и участващи страни, когато това е необходимо.
Съветът на министрите прие на 9 декември 2005 г. Стратегически документ за прехода в областта електроенергетиката. Този стратегически документ беше приет вследствие на задълбочен процес на консултация, включващ всички действащи страни в Атинския процес. Целта не е страните да бъдат задължавани, а да бъде осигурен консенсус по предизвикателствата и да бъдат предложени някои предварителни насоки, относно това как те могат да бъдат преодолени със съвместни усилия.
Основните въпроси, на които трябва да се обърне внимание, според Стратегическия документ за електроенергетиката, са:
- Статусът и реформата на компаниите-доставчици;
- Реформата на плащанията и прозрачните политики на ценообразуване;
- Съвместимост на моделите на националните пазари; както и
- Фази и последователност на реформите;
Необходимо
е да бъде
поставен
особен акцент
върху
социалните
аспекти на
реформата.
Европейската
комисия
разработи
документ за
пазарните
възможности
на Пазара на
електроенергия
в Югоизточна
Европа, който
беше подробно
обсъден на
шестия и
седмия
Атински форум.
Впоследствие
страните по
Договора се
споразумяха
за подход,
очертаващ
основните линии
на
елементите
на модела на
пазара, особено
изискванията
на
законодателството
на ЕС.
Подобряването на баланса между предлагането и търсенето е жизненоважно за поддържането и засилването на икономическото развитие в Югоизточна Европа. То изисква силен ангажимент на страните от региона за провеждането на пазарно ориентирани реформи, целящи да постигнат общо подобряване на спестяването на енергия и енергийната ефективност, да намалят изключително високата в сравнение с международните стандарти енергоемкост на производството, да засилят институционалния капацитет на национално ниво и да пригодят законодателството и регулациите към нормите и практиките на ЕС. Това също така означава, че страните трябва да бъдат готови изцяло да се възползват от значителните печалби, които могат да бъдат получени в резултат от търговията с енергия помежду им, както и с техните съседи. Това предполага, че настоящата фрагментираност на енергийните доставки ще трябва да бъде преодоляна посредством сътрудничество между различните засегнати органи, както и посредством физическото свързване на мрежата. Регионалният подход към доставката на енергия следователно предлага значителна изгода както що се отнася до подобреното оползотворяване на съществуващите мощности за доставка и производство, така и що се отнася до оптимизирането на бъдещите инвестиции. През последните няколко години вече бяха направени важни стъпки към постигането на тези цели, както в електроенергийния така и в газовия сектор.
Надграждайки над подписаните Меморандуми за разбирателство от 2002 и 2003 г. – така наречените Атински меморандуми – Европейската комисия, в съответствие с правните разпоредби на Член 300 от договора за ЕО (Договора от Ница), на 14 май 2004 г. получи директива за преговаряне от Съвета, за да сключи юридически обвързващ договор със същото съдържание по същество, като това на двата Меморандума.
Договорът за Енергийна общност беше подписан в Атина на 25 октомври 2005 г. и влезе в сила на 1 юли 2006 г.
Подписването на Договора за Енергийна общност означава, че Европейският съюз и девет партньори от Югоизточна Европа – Хърватска, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Румъния, България и UNMIK от името на Косово – ще създадат правна рамка за интегриран енергиен пазар. Текат преговори с Турция, за това тя да се присъедини към договора на по-късен етап.
Развитието на Регионален пазар на електроенергия се координира от Европейската комисия и Секретариата на Енергийната общност (ECS). Секретариатът организира ежедневната работа на Енергийната общност и предприема аналитични дейности, като и двете задачи стоят под координацията на Комисията. Секретариатът е също така една от основните институции на Договора и единствената, която е независима от страните по Договора.
Електроенергийният сектор в Югоизточна Европа разполага със средносрочен до дългосрочен план за регионална реформа, който е очертан в атинския Меморандум за разбирателство, подписан на 15 ноември 2002 г. Според този Меморандум за разбирателство, пълноправните членове на Енергийната общност са задължени да въведат в сила национално законодателство, създаващо електроенергийни регулатори и оператори на предавателните системи в срок до юни 2003 г., както и да отворят пазара за всички чуждестранни потребители до юни 2005 г.
Този план за реформа беше разширен така, че да покрие пазара на природен газ, привеждайки го в рамките на Меморандума за разбиране /Атина, 2003 г./, който задължава пълноправните членове на Енергийната общност да въведат в сила национално законодателство в съгласие с Директиви 2003/54/ЕО (електричество), 2003/55/ЕО (газ), 85/337/ЕЕО (оценка на въздействието върху околната среда), 1999/32/ЕО (намаляване на съдържанието на сяра в горивата) и 2001/80/ЕО (големи заводи, работещи с изгаряне). Законодателството трябва да бъде прието до 1 юли 2005 г., въпреки че сроковете за привеждане в сила могат да бъдат по-дълги, отколкото тези за държавите, кандидатстващи за членство в ЕС.
Основните ангажименти са:
- да бъде създаден регионално интегриран пазар на енергия, за електроенергийните и газопреносните мрежи и той да бъде интегриран в цялостния пазар на ЕС;
- да бъдат установени общи правила за производството, преноса и разпространението на електроенергия;
- също така да бъдат установени общи правила за преноса, разпространението, доставката и съхранението на природен газ;
- да бъдат учредени компетентни органи, регулатори и оператори на преносни системи на държавно ниво;
- да бъдат установени съвместими държавни и регионални планове за действие в областта на пазара на електроенергия и природен газ;
- механизми за разрешаването в зародиш на спорове на регионално ниво;
- пазарите да бъдат отворени в съответствие с ангажиментите към ЕС, но с уместен преходен период (очаква се всички чуждестранни пазари да бъдат отворени до 2005 г.);
- разделяне на собствеността на интегрираната инфраструктура;
- прозрачни разрешителни процедури за нова инфраструктура;
- антикорупционна програма;
- да бъдат внедрени мрежови кодове и други технически и търговски кодове, необходими за функционирането на пазара;
- регулиран достъп на трети страни, насърчаващи търговията митнически системи и технически кодове, необходими за оперирането на основана на търговията регионална система.
В ход е определянето на ключови точки за този процес. Разработват се Планове за действие за дългосрочното установяване на електроенергийния РПЕ: на регионално ниво от Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER), а на национално ниво от организации, сключили договор с EuropeAid като представител на Европейската комисия; тези планове трябва да бъдат прилагани от 2004 г.
